Здравейте! Аз съм Илиана Христова, лекар по професия, по наследство и по призвание. Родена съм на 10.03.1982г. в Русе, но най-прекрасните ми детски спомени са от едно мъничко, забравено от Господ, село в търновския край, където прекарвах ваканциите с дядо Илия и баба Ана (и затова толкова държа на буквата А в ИлиАна). В края на лятото – обратно в Русе и така, чак докато не завърших Английската гимназия.

Не се наложи да ме питат какво искам да уча – откакто се помня, исках да съм „докторка като мама“. Завърших медицина в София през 2007 г., а в края на 2012 г. взех специалност по Акушерство и гинекология. Година след това, с бебе върху клавиатурата на лаптопа, защитих и дисертация в областта на Имунология на репродукцията. И понеже животът е това, което се случва, докато си правиш други планове за него... стана така, че започнах да се занимавам с ендоскопската хирургия и тя се превърна в моя страст и суперсила.

Специализирала съм в Италия, Русия, Белгия, Унгария, Франция.

Сертифицирана съм за II ниво мининвазивен хирург към ESGE и като специалист по офис и оперативна хистероскопия към Университетска болница "Federico II" в Неапол. От 2019 съм обучен и сертифициран ментор към ESGE/The Academy – Льовен, Белгия, като база за обучение по ендоскопска хирургия. Останах в България по собствена воля. Старите хора са казали, всеки камък си тежи на мястото. Имам прекрасно семейство, съпруг и дъщеря, които са плътно до мен и ме подкрепят, въпреки безкрайните ми ангажименти. Обичам ги, обичам и работата си, това е всичко, което ми е нужно, за да се чувствам добре.

За мен е вътрешна необходимост да знам, да видя, да чуя, да науча какво ново се случва в нашата област на медицината. А после, с нужната мотивация, подготовка и екип – да го осъществим, защо не? В България има прекрасни лекари и те не са малко! Нашите пациенти разчитат на нас, пред тях и пред клетвата, която сме положили – няма вариант да не сме „в час“.

Като лекар, съпруга, майка и жена, ми се налага постоянно да търся баланс в живота си, за да няма липса на едно нещо за сметка на друго. Успявам да намеря свободно време, макар и не толкова, колкото би ми се искало. На първо място е семейството и времето, прекарано с тях – пътуваме - близо или далеч, или пък си правим мързелив пижамен ден с палачинки на терасата в неделя. Обожавам „да си вземем женски ден“ с 6-годишната ми дъщеря Елена – ходим на кино, по магазините, ядем желирани мечета върху сладолед, или си правим пикник някъде около София.

Между тези малки откраднати моменти и работата, обичам да се грижа за безбройните цветя, които отглеждам, глезя един дебел мързелив котарак или готвя (но, готвя само когато съм в настроение, без любов и желание не се получава вкусно). А когато съм съвсем сама, обичам да шия гоблени...

Не забравям че „и това ще мине“. Важи и за хубавото, и за лошото и ми помага да запазя баланс

Когато съдбата иска да спаси някого, спасение от нея няма... С упоритост и малка доза късмет, вече имам шанса да работя в болница, която поддържа изключително високо ниво във всеки един аспект. Вярвам, че съм на правилното място!